Дата24 Юни, 2020
АвторЕлена Стойчева

Десугестиране в образователния процес

Desuggestion in Learning for English scroll down

Ние принадлежим на дадено общество и на дадена семейна система.  Оттам имаме официална или подсъзнателна наложена ,,програма” от поведения, вярвания, набор от способности и ,,възможни” ходове. 

Общото поле на семейството до голяма степен определя поведението и вярванията ни. Както ято с птици сменят рязко и едновременно посоката си, така и ние като членове на тази семейна система реагираме като единна част спрямо порядките на малката общност, от която идваме.

Но, ако преди години е било изключително трудно някой да дръзне и да промени установените традиции както е бил случаят с Ромео и Жулиета, днес е много по-безболезнено да се ,,отклоним” от задължението да живеем по установения начин.

Това се забелязва силно в начина на хранене-все повече хора променят драстично традиционната кухня и стават вегетарианци, десертите вече се правят без захар и вредни съставки, ако преди 10-20 години всички имахме само базови неща в дома си, еднакви с тези на съседа, днес сме развили необходимост от естетика и дизайн в средата, която обитаваме, общуването и взаимоотношенията ни започнаха да стават съвсем различни, образователният процес стана динамичен и творчески, възпитанието на децата се преобърна и още и още.

Винаги може да излезем доста ,,различни”, черната овца и леко ,,хахо”, когато не следваме статуквото, но в крайна сметка това е пътят към нашия пълноценен личен живот. 

Десугестивното обучение се базира на точно тази концепция, че обществото и семейството ни налагат един лимит, една норма, ограничение, което ние рядко дръзваме да надскочим/оборим. 

 

Когато образователният процес включи десугестия, то вече, например, езиковият курс не е просто продукт който единствено следва функцията (научаване на част от чужд език), а се явява цял процес, който променя и поведението на участниците.
Така преподавателят се превръща в инструмент за развиване на любов към ученето. 

 

Работата с възрастни се нарича ,,десугестивна”, тъй като след съзряване, до голяма степен реагираме от позицията на оформени индивиди, които са приели своите ,,ограничения”. Тогава подаването на многократно увеличен обем от обичайното се приема като нещо ,,невъзможно” от курсистите, докато те сами не се ,,уверят”, че МОГАТ да поемат материала. Те преминават в осъзнаване, че могат да надскачат ,,възможностите” си.

Докато работата с деца по метода на проф.д-р Лозанов се нарича ,,превантивна” педагогика, защото децата са в процес на формиране и ако те имат възможност от малки да ,,преживеят” колко неограничени са паметовите и творческите им способности, то в бъдеще няма да има нужда от десугестиране от ограничаващи вярвания.

 

Десугестирането е процесът, чрез който човек осъзнава свои ненужни ограничения и предприема действия, които водят до нов вид поведение, до по-здравословен и жизнеутвърждаващ начин на живот. Най-често ограничаващите вярвания са, че нямаме късмет, че не ни вървят езиците, че не ни върви в любовта, че родителите ни са виновни за нашите несполуки и много други. 

 

Тук не говорим как да се разсърдим на обстоятелствата, които не са били ,,перфектни”, а да помислим какво можем да направим с ,,всички възможности”, които имаме 🙂

 

Хубавото е че след появата на ,,десугестивната педагогика” на проф. д-р Лозанов и проф.д-р Гатева, вече ежедневно сме заобиколени от алтернативи за десугестиране.

 

Един от примерите, до които се докоснах съвсем за малко е нейрографиката, която доколкото разбирам, започва с модул- премахване на ограничаващи вярвания. 

Семейните констелации на Берт Хелингер ни учат точно на това, че носим скрити и често несъзнавани лоялности към семейните порядки и предни членове на системата. По този начин често се само-саботираме като поемаме чужд товар под формата на чувство за вина, гняв и други неградивни усещания. А тайната е в това да ги осъзнаем и да променим старите привички, за да се ,,родим отново” за нашия собствен живот.

 

И така, помислете какво можете да промените в средата си днес, което да Ви разгърне още малко?
И ако добавите нещо, какво ще махнете, което вече не Ви служи?

Desuggestion in Learning

Author: Elena Stoycheva

We pertain to a certain society and family system. Hence we have an official or subconsciously “installed programme” of behaviours, beliefs, abilities and possible steps.

Our family system field shapes our behaviour and beliefs. As the flock of birds change their direction simultaneously so do we react as a unanimous part of our family tree community. 

But if in the past it was extremely hard to get out of the nutshell of the established (traditions) as it was the case of Romeo and Juliet, today it is far more harmless to deviate from the established way. 

It is evident from the new eating habits-more and more people become vegetarians, in our childhood we used to have only the basic items at home, whereas now we pay so much more attention to aesthetics and design, the level of communication is changing drastically, the educational process has become rather more creative and dynamic, people are rethinking the way they raise their children and so on. 

 

We risk to turn out to be the black sheep when we question and unfollow the status quo but that’s the only way to set off on a journey towards our fulfilled personal life.

 

The  desuggestive teaching is based on this concept, that society and family put some limitations, the so called social norm, which we hardly ever dare to jump over. 

 

When the educational process includes desuggestion, then the language course is no longer a product that follows the function but rather a whole process that changes the behaviour of the participants. 

In this way, the teacher turns into a tool for developing love towards learning. 

 

Prof. Lozanov’s teaching for adults is called desuggestive, since after we grow mature we act as already shaped individuals, who have accepted their “limitations”. Therefore, teaching through significantly bigger amounts of new material provokes insecurities in the adult learner, shakes off their barriers until they make sure they have this capacity to acquire all the material. So there is a kind of rite of passage for the adult to get aware they can go beyond their “learning capabilities”. 

 

No wonder, working with children in the method of Reservopedia, is called “preventive pedagogy” since children are in a process of forming. Hence if they have the opportunity to “taste” and experience their unlimited memory and creativity capacities at an early age, in the future there will be no need for them to go through desuggestion. 

 

Desuggestion is the process through which one gets aware of their unnecessary limitations and transforms their behaviour towards more life-affirming and healthy lifestyle. In most cases limiting beliefs are that we are not lucky, we fail in learning languages, we have no love-luck, that our parents are to blame for our mishaps and so on.

Here we don’t speak about how to get angry to the “imperfect” circumstances, but rather, to take into account what we can do with all the possibilities that are in store for us. 

These days I come across /observe a tendency for contemporary desuggestive alternatives apart from suggestopedia.

One of them is the Russian method Neurographics drawing, which as far as I heard starts with a module called: letting go of the limiting beliefs.

 

Helinger’s method Family Constellations shows us that we carry often subconscious loyalties towards the family members. In this way we self-sabotage our lives by carrying someone else’s load such as a feeling of guilt, anger and other destructive issues.

And the secret is to become aware and to change the old habits so that we “get reborn” for our own lives.

So think about what you could change in the space that surrounds you, which can untap you a bit more?
And if you add something, what are you readily going to remove, which no longer serves you?