ДатаЮли, 2019г.
АвторЕлена Стойчева

Книга за лятната ваканция

 

Ако се чудите коя книга да прочетете на тема възпитанието на децата, не се двуумете. Ако все още не Ви е попадала “Възпитание чрез свобода” от А.С. Нийл, създателят на училище Summerhill, е великолепно ръководство за разбирането на детския свят и на себе си, независимо колко сме пораснали.
Макар че книгата е написана през 60-те и е явно повлияна от идеите на Фройд , тя дава една все още актуална различна гледна точка към темите за образованието и родителството, упражняването на надмощие, сексуалността, себеопознаването, вътрешната мотивация и др.
Книгата е вдъхновила не само много хора, един от които е Яков Хект, но и създаването на нови демократични училища по целия свят. Този месец училище Summerhill ще чества един век от създаването си и неотменната вяра във вродената мъдрост на детето.

Съдържанието може да ви се стори провокативно, защото на моменти буквално ,,разкоства” концепциите ни за бог и религия, за сексуалност, свобода и граници, но със сигурност няма да Ви остави непроменени.
Факт е че ролята на родителя и учителя като влияние е толкова “великански” важна и отговорна, за това е добре да сме осъзнати как боравим с тази “власт”.
Книгата дава много дълбок поглед върху психиката на детето и възрастните, както и кое формира негативно или позитивно поведение. Ценното е че се дава възможност за преосмисляне на неконструктивните поведенчески модели и подмяната им с градивни и осъзнати такива.

Според някои терапевтични теории порядките на “изключените” членове от семейството или обществото се проявяват отново и отново в бъдещите поколения, докато те не бъдат приети и помирени. Философията на А.С. Нийл описва точно как можем да заживеем като индивиди и общество без “скелетите в гардероба”, на чисто и помирено. Книгата е като ключ към по-здравословни взаимоотношения, което се отразява лечебно и облагородяващо, дори като превенция на маргинализирани групи.

Дори да не се съгласите с всички виждания в книгата, неминуемо съдържанието й ще доведе до нови осъзнавания, спомени и нови пориви..

Ще си позволя да споделя една извадка от цитати с цел да Ви заинтригувам. Ще се радвам и Вие да споделите мислите и реакциите си. Ако съм ви провокирала да я прочетете или вече сте запознати със съдържанието на книгата, до каква степен за Вас то поставя някои общоприети схващания под съмнение и кои?

Любов и приемане: “ Всичко, което беше нужно това е вярата: в децата, в това, че те по съществото на своята природа са добри, а не лоши. Повече от 40 години вярата в добрата природа на децата нито веднъж не се разколеба и по-скоро се превърна в окончателна увереност. Аз вярвам, че детето е вътрешно мъдро и реалистично. Ако го оставиш в покой, без всякакви внушения от страна на възрастните, то само ще се развие дотолкова, доколкото е способно да се развие. Затова Съмърхил – това е такова място, където имащите способности и желание да се занимават с наука ще станат учени, а желаещите да чистят улиците, ще ги чистят”

За свободата: “Да обичаш – означава да бъдеш на страната на другия човек. Да обичаш – означава да приемаш. Аз знам, че децата бавно се учат, че свободата е нещо съвършено различно от всезадоволеността. Но те са способни да се научат и научават тази истина. В края на краищата това почти винаги сработва”

За нагласите:. “Жизнеутвърждаването – това е радост, игра, любов, интересна работа, хоби, смях, музика, танци, съчувствие към другите и вяра в човека. Жизнеотричането означава дълг, послушание, печалба и власт. В продължение на цялата ни история жизнеотричането е побеждавало и ще побеждава, докато младите ги обучават да приемат представите на съвременните възрастни.“

За дисциплината: ‘’Истинската дисциплина не предполага потискане на човека или натрапване на чужди представи, тя зачита правата и щастието на другите и по най-определен начин насочва човека да живее в мир с околните, уважавайки гледната им точка.‘’

За мързела: ‘’Мързел изобщо не съществува. Мързеливият човек или е физически болен, или няма интерес към това, което, както предполагат възрастните, той е длъжен да прави. Сред децата, постъпващи в Съмърхил, във възраст до 12 години, аз не съм видял нито едно мързеливо дете. Много уж мързеливи деца бяха изпратени в Съмърхил от строги училища. Такова момче остава „мързеливо” доста дълго време, докато не се излекува от своето предишно образование. И аз не го принуждавам да върши работа, която не му харесва, защото той още не е готов за това. Като вас и като мен, по-късно в живота ще му се наложи да прави много неща, които са му омразни, но той няма да бъде готов да се среща с всяка трудност, ако сега не го оставим в покой и да му дадем да преживее своя игрови период. ‘’

“Властта” на родителя: “Родителят – това е бог, и то ревнив бог. Родителят има законното право да каже: ”Аз ще направя от своето дете това и това”. Майката и бащата могат да бият детето, да го тероризират, да направят живота му нещастен. Законът има право да се намесва, когато на детето са нанесени телесни повреди. Обаче той няма право да се намесва, когато е причинена вреда в душата на детето. Трагедията е в това, че родителят си мисли, че винаги действа в името на благото на детето. Великата надежда на човечеството се състои в това – родителите да действат в името на доброто. Те могат да направят това, ако осъзнато преминат на страната на детето в неговото развитие по посока на свободата, свобода във всичко – в работа, занимания и любов.“

За наказанието: “Малко са тези родители, които разбират, че наказвайки детето, те превръщат неговата любов към себе си в омраза. Да се разглежда омразата в едно дете е много трудно. Майките, след като нашляпат детето, стават нежни и не осъзнават, че предизвиканата с това шляпане омраза веднага се потиска. Но потиснатите чувства не умират, те само спят.”

“ Да се наказва за непослушание означава винаги да идентифицираш себе си с Всемогъщия: ти не трябва да имаш други богове!”

За съзнателните избори: “Съмърхилските деца ще воюват за страната си със същата готовност, както и другите деца, но те ще искат да знаят точно за какво воюват. “

Учителите: “Между родителите и учителите не трябва да има съперничество. Ако родителите превръщат любовта на детето в омраза към тези, които установяват строги правила и издават заповеди, той трябва да очаква, че детето ще търси любов някъде на друго място. Всеки учител е сурогат на бащата или майката. Именно ненамерилата израз любов към родителите се проектира върху учителя, защото да обичаш учителя е по-лесно, отколкото бащата”

За учителя и своите необработени травми: ‘’Може ли обикновеният учител да направи психоанализа? -Страхувам се, че не. Отначало трябва сам да отиде на анализ, защото ако неговото собствено несъзнателно остане неизследвана територия, той не може да напредне в изследването на неизвестните ъгълчета на детската душа. ‘’

“Учител, преминал през анализ, леко ще погледне в лицето собственото си отношение към детето и, разбирайки го, ще може да го подобри.”

Относно промяната в нагласите и поведението на родителите: ‘’ Не, знанията сами по себе си не помагат, ако родителите не са готови емоционално да получат тези знания и в тях има вътрешни сили да действат на основата на тези нови знания самостоятелно.’’

За щастието: ‘’Ако думата „щастие” изобщо означава нещо, то по-скоро това е вътрешно чувство за благополучие, удовлетвореност от живота. Всички те могат да съществуват само в случай, че човека е свободен. Деца, които ги наказват, изглеждат изплашени и нещастни. Щастието може да се определи като отсъствие на потиснатост. В дом, където живее щастливо семейство, управлява любовта, а нещастното семейство живее постоянно в напрежение’’

За забраните на “вредни и срамни” навици: ‘’Единственото лечение на всеки навик е позволение на детето да изживее интереса, който лежи в основата му.’’

Причината за невротичните реакции и кражбите: “В лечението на невротичното дете от кражби аз не виждам никакъв друг начин, освен одобрение. Неврозата е в резултат на конфликт между това, което на човека е предписано да прави и това, което той в действителност иска да прави. Аз постоянно забелязвам, че намаляването на това лъжливо противопоставяне прави детето по-щастливо и добро. Освободете детето от угризенията на съвестта и ще го излекувате от кражбите.”

Напикаването, кражбата, лъжата, лошата лична хигиена, акнето и закъснялото емоционално съзряване са обяснени по един напълно разбираем начин, който поставя отговорността в ръцете на семейната среда.
‘’ За предизвикателното поведение на детето вината винаги е във възрастните. ‘’

За хумора: ‘’ Саркъзмът и хумора не са свързани помежду си. Хуморът е проява на любов, а сарказмът – на омраза. Да бъдеш саркастичен с детето, означава да го накараш да се чувства непълноценно и унижено. ’’

Книгата се намира лесно в pdf формат.
Има и филмче с бг субтитри в youtube и е много приятно за гледане с деца  

A Вие, какво мислите?
Елена Стойчева
03.07.19