Дата15.05. 2020
АвторЕлена Стойчева

Невронно учене

Neuron-based Learning

for English scroll down

Записките на учебен материал, невронните връзки и други връзки..

”Никой и нищо в този космос не е абсолютно изолиран, а е във взаимодействие. Но безкрайно различните форми на взаимодействие, всъщност са безкрайно различни форми на комуникация.” 

Проф. д-р Георги Лозанов 

Винаги съм изпълнена с любопитство за нови идеи, чрез които мога да обогатя работилницата ,,Самоучене”, която дава практически умения за по-лесно учене и записване на учебен материал. Още преди да се обуча за преподавател по метода сугестопедия, се вълнувах от това как единица учебен материал да бъде усвоена от учещия. 

 

Вдъхновението ми този път се породи от онлайн обучението ми към харвардския университет по невронауки. Ще опиша в една концепция как можем да ,,хакнем” ума си чрез визуалните записки и мисловната карта, които прилагам в работилницата самоучене по един нов начин. 

Мисля си за ученика, който по воля и свой избор учи нещо, да кажем сложно, или за студента по медицина, който мечтае да стане признат и успешен доктор и се готви за сесия, или пък за учителя, който подготвя нов урок за учениците, а и за родителите, които помагат неотклонно на децата си по време на тази ,,online” учебна година като ,,превеждат” уроците им.

 

В подходите на учене с любов винаги се намира решение. 

В сугестопедията, например, новият материал се предлага много холистично и същевременно подробно, съобразено с всички канали на възприемане и представено винаги в цялост и свързаност. 

Как, обаче, да симулираме процеса , когато учим сами?

 

Надявам се тази статия да Ви провокира към нова гледна точка и по-изследователска нагласа към  САМОУЧЕНЕТО. 

 

Когато сме в университета или ученици изправени пред онлайн ,,самоучене”, няма как да се възползваме от благотворния ефект на изпитани методи, които правят нещата вълшебно лесни. 

 Какво ни остава тогава?

Как да създадем нови невронни връзки докато учим и си записваме и да ,,сглобим” новия урок/тема към целия пъзел от предходни знания в главата ни?

Можем да учим, докато следваме огледално естествените функции на тялото си; така че да подкрепим свързаността на невроните в нашия ум и преноса на информация между тях!

,,Невронът е най-комуникативният вид клетка в нашето тяло” (лекции, Neuroscience,Harvard X)

Наблюдавайки как невроните и синапсите си комуникират отново стигаме до човешкото измерение и най-изконното предназначение на човека- да общува, да приема и предава послания и сигнали. Да учи. И да помни! Паметта и приемствеността са не само интелектуална приумица, а част и от кода ни. 

 

В най-честия случай, принципът на синаптичните връзки е: ,,или го използваш, или го губиш”.

Както невронът има способността да приема дадени стимули и информация от други неврони през синапсите, така и всеки отделен нов урок е елемент свързан с други познавателни елементи и спомени. Мисловната карта е вдъхновена от устройството на неврона. Въпросът е как да запазим закона за свързаността на всичко с всичко, т.е. как да подадем сигнал на съзнанието и подсъзнанието си за свързаност с останалото познание в нашето обозрение.

“Neurons that fire together, wire together, and neurons that fire out of synch fail to link.”

Научно доказано е че за невропластичността или способността на невронните мрежи в нашия ум да се реорганизират и обновяват най-прекият път е чрез поведението ни.  

 

Когато учим, обикновено записваме резюме на урока.  Ако променим начина, по който го правим, вероятно ще се промени и начинът ни на възприемане. 

Можем да записваме знанието, така че да е свързано с нас:

Ето някои идеи как да го модифицираме, така че да създадем по-живи и емоционални записки, близки до биологичните ни функции.
Структура на визуалните записки на нов урок

 Разбира се поставяме основна тема, както невронът има основна глава. 

Всяка подтема може да бъде оформена в разклонения или облачета/балончета/кръгчета, времева линия. 

Невронът е винаги в обкръжение и свързаност с други околни неврони, с които образуват мрежи от знания и спомени. 

Визуалните записки могат да отразяват този модел, с което ученето вече става осъзнато. Можем да дадем възможност осъзнато новата учебна единица да се впише в големия пъзел на нашата невронна мрежа. 

За да изобразим огледално тази идея върху листа е необходимо например с чертеж да разклоним всеки отделен сегмент от урока сякаш е свързан освен с основната тема на урока и с нещо, което продължава и извън листа, с цялата ни мрежа от знания. 

Т.е. винаги трябва да показваме на подсъзнаваното и съзнаваното в нас, че тази нова информация, която записваме не остава изолирана. Тя е свързана с предходно наше знание и е добре да подадем на подсъзнанието си сигнал, че това ново знание се свързва с нашата невронна мрежа. 

И ще намери своето приложение към нещо ново.

 

Рисунката, символите, асоциациите във форми.

 

Когато използваме асоциативни рисунки като начин на записване, ние вече интерпретираме информацията през символната ни система, свързваме я, като я базираме на предходния ни опит.  Превеждането на съдържанието в рисунки ни дава възможност също да изразим и придвижим допълнително емоции и усещания във връзка с реакцията ни към новото съдържание и начина, по който комуникират с нас в процеса на преподаване. 

 

В арт терапията се използва подходът на изваждане на символи от подсъзнаваното чрез рисунка и за да премине към нашето съзнавано (осветяването на личните аспекти), си задаваме въпроса:

Как (разказът ми за) нарисуваното е свързано с мен? 

Този въпрос събужда цялата мрежа от опит и невронни връзки в нас, като започваме да откриваме и изследваме отговорите на този въпрос в продължение на дни, дори понякога седмици. Това е така, тъй като този въпрос е силно холистичен и извиква ресурса на цялото ни съзнавано и парасъзнавано, които обработват огромно количество информация, за да извлекат есенцията. Т.е. за отговора на този въпрос, цялата ни невронна мрежа е включена и заета, целият ни предходен опит е в ,,ревизия”.

Една препоръка:

след като запишем и кодираме символно дадения урок, е добре да си зададем въпроса:

С какво го свързвам, на какво ми напомня, как е свързано с мен?

Можем да запишем ключовите думи, които ни хрумват на листа. 

Такъв въпрос веднага извиква асоциативното мислене и предизвиква готови невронни гроздове с връзки да ,,засветят” и да направят контакт с тази нова тема.

Можем да се попитаме и как може да ми послужи това

Тази техника може да е най-полезна, когато надграждаме върху сравнително позната сфера или учебен предмет.

Така се активират стари понятия.

Когато въвеждаме съвсем нова структура на познание, като например език от непознато за нас езиково семейство, с който не можем да направим сравнения и асоциации, научаването се случва по подобен начин, но е необходимо повече време взаимодействие с новата материя.

За студенти и възрастни тази идея може да се прилага системно, което да доведе до навик. 

 

Доказано е, че  всяко ново вярване променя директно мозъка ни. ,,Най-силният импулс за промяна на ума ни е промяната на поведението и действията ни”!

Източници: снимките са

screenshots от harvard online Fundamentals of Neuroscience

Siim Land channel

Science news for students

Neuron-based Learning

for English scroll down

No one and nothing in this cosmos is absolutely isolated, instead it is in interaction. But all the various types of interaction are in fact infinitely various sorts of communication.” Prof. Dr Lozanov

 

I am always curious to explore new ideas how to upgrade the contents of my workshop SAMOUCHENE or Self-learning, which gives practical learning and long-memory sketchnoting skills. 

Even before I became a suggestopedia teacher I was always inquisitive of the secrets how a unit of learning material can be acquired by the learner. 

 

This time my inspiration was evoked by the online course I took on fundamentals of Neuroscience by Harvard university. 

 

Here I am going to describe my concept of how we can “hack” our mind through visual sketchnoting and mind-mapping which I apply in my workshop in a new intrinsic way. 

 

I feel concerned about students who willingly study some really difficult content or about students in medicine who desire to become well-known and successful doctors and have to cover all the medical books for their exams, I think about teachers who wonder how to present the new lesson at school and about the parents who are really working hard these days to support their children in this online school year to digest their lessons..

 

In the learning methods based on love, spontaneous curiosity and freedom, there is always a solution. In suggestopedia, for instance, the new material is presented both in a wholistic and partial way, so that it is in accordance with the different channels of acquiring and it is never isolated. 

 

How could we simulate this process when we learn on our own, though?

 

I hope that this article will provoke you towards a new perspective that includes more experimental approach to self-learning. 

 

When we are postgraduate students or school students facing the necessity of cramming, it is not possible for us to take advantage of these beneficial and wonder-working methods.

So what can we do then?

 

How can we build new stable neuron connections while we study and take notes so that we can assemble the new unit towards the whole puzzle of previous knowledge in our minds?

 

We can learn while we are mirror following/copying the natural functions in our body; to support the interconnectedness of the neurons in our mind and the communication among them. 

“The neuron is the most communicative type of cell in our body.”(online course,Fundamentals of Neuroscience,Harvard X)

Observing the neurons makes me think of the most essential human purpose – to communicate, to transmit signals of communication. To learn. And to remember! Memory and continuity are not just an intellectual whim, but in part they are conditioned by our genes. 

In the main case, the synaptic principle is “you either use it or lose it”.

 

As every neuron that communicates with other neurons through the synapses, so is every learning unit a kind of element that hooks to our previous cognitive elements and memories. 

What matters is how to keep the law of interconnectedness (everything is connected with everything), i.e. how to give a signal to our consciousness and subconsciousness for connection with our already stored knowledge and experience in our lifetime. 

 

“Neurons that fire together, wire together, and neurons that fire out of synch fail to link.” 

 

It is scientifically proved that the fastest “drug” for neuroplasticity (the capability of neurons to reorganise and regenerate their network) is through our behaviour. 

 

 

Here are some of the ways to sketchnote the new information so that it is not isolated from us. 

Structure of visual sketchnoting of a new lesson: 

 

First of all, we have a new topic, as the neuron has a head. 

All subtopics can be branched into bubbles, clouds, circles, timeline or mind-map branches. 

 The neuron is always surrounded and “socialises” with the near neurons to create networks of knowledge and memories. 

The visual notes can reflect this model , which could make the learning process one level more conscious. 

We can enable consciously the new learning unit to fit the big puzzle of our synaptic network. 

 

In order to imply this concept on our notebook sheet, we can branch each subtopic of the lesson as if to link it with something else that scopes beyond the sheet, i.e. our network of knowledge. 

 

We should always show to our subconscious self that this new information that we sketchnote , is not left isolated. 

This way we transmit a signal that the new information gets associated with our whole neuron network. 

 

Emotional and vivid sketchnoting

Pictures, drawing, symbols, associations, shapes.

When we use associative doodles as a way of taking notes, we already interpret and digest the information through our symbolic system, we bond it basing it on our previous experience. 

Translating contents into drawings also allows us to move and express our emotions to the lesson topic or to the way the teaching process affects us. 

 

In art therapy, we use the technique of symbol generation from our personal subconsciousness through drawing. And in order to move the meaning to the conscious part, we usually ask the question: How does the drawing and the story about it relate to my life? 

We can discover the answers of this question with days, even weeks. It is so because for the answer of this essential question, all our neuron network and previous experience are in revision. 

 

 

A recommendation:

After we encode the new lesson with symbols and doodles, it is a good idea to ask the question:

What does this remind me of?

What do I associate this lesson with?

How is it connected with me?

How can I use it?

We can even jot down some key words on the paper sheet that come to our mind in response. 

Such questions summon our associative thinking and “wake up” some grapes of neurons to light up and fire together. 

 

This technique can be very useful when we upgrade our knowledge in a significantly familiar field. 

 

However, when we face a completely new structure of cognition like a new language from a totally new language family, so that we cannot make any reference based on previous knowledge, the learning process happens in a similar way but it requires much deeper immersion in the new sphere. 

 

You can implement this technique systematically which hopefully may turn into a habit. 

 

It is proven that every new belief directly changes our brains. (Actually your brain changes with every new information you come across, in fact, it changes at the moment, too 🙂 

The strongest impulse for brain change is the change in our behaviour and actions.